Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 17:49 - Защо гледаме към небето
Автор: prostoprikazki Категория: Други   
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.04 18:36


80-те и 90-те са годините на извънземните отвличания и срещите от третия вид. Съществуването на извънземните тогава е от малкото теории на конспирацията, които са обществено приемливи. Разследването на информация от най-различни източници за предполагаеми посещения на извънземни на Земята се превръща в доста разпространено хоби, но освен това самата идея за извънземните става толкова влиятелна част от културния цайтгайст на Запада, колкото жълтото усмихнато личице от 70-те години. Навсякъде има стикери с малки зелени човечета, тениски, шапки, реклами. Постоянно се произвеждат нови и нови документални филми за всевъзможни случаи на потулване на контакт с извънземни от страна на едно или друго правителство. Или пък разказите на някой, който в присъница е бил отведен от пришълците в космическия им кораб за изследвания.

Много хора си обясняват тази обсесия с цялостното настроение на 90-те години, когато преобладаващата атмосфера е на объркване и недоверие в познатите институции. Именно в този момент на бял свят се появяват и сериали като Туин Пийкс и Досиетата Х, които обикалят цялата Земя и успяват да пробият дори в сравнително изолираните източноевропейски общества, които тепърва влизат в час със социалните приумици на либералните Западни страни. И в двата сериала се разглежда тънката граница между реалност и въображение, както и неспособността на човека да съвмести желанието си да вярва с неопровержимите факти на Вселената. Всичко това се връзва с теченията, които се наблюдават в обществата ни към онзи момент – отдръпване от религията, засилен фокус към програмирането и т.нар. STEM науки, разбулване на множество загадки около събития като убийството на Кенеди. В този контекст НЛО-то, обикновено мъждива светлинка, движеща се бързо и хаотично из небето, записана с ниско качество, се оказва последен бастион на безрезервната вяра в ирационалното. Както и на идеята, че правителството е достатъчно компетентно, че да прикрива тайна с размерите на Космоса в продължение на десетилетия.

*

Типичният отговор на американските тайни служби при граждански запитвания и молби за предоставяне на допълнителна информация по дадена тема е “не можем нито да потвърдим, нито да отречем”. Това е така нареченият отговор Гломар и е основен принцип в американското право и по-точно в Закона за свобода на информацията. Съществува основно с цел заблуда на противника, тъй като всяко късче разсекретена информация може да даде тактически превес на чуждите разузнавателни служби. Именно затова е и толкова озадачаваща склонността през последното десетилетие на най-различни американски агенции, свързани с националната сигурност и армията да пускат в публичното пространство огромни колекции от документи, касаещи се до НЛО-та и извънземни.

Повечето от разсекретените документи са напълно лишени от каквато и да е стойност – разкази на очевидци, преразкази, които завършват с констатация, че не е ясно какво се е случило. Понякога измежду документите има всякакви нелепи неща. В пуснатите преди няколко дни файлове има данни за това колко про-ЛГБТ кафенета има в Москва. Как подобно “разузнаване” се е озовало там? Вероятно по невнимание. А може би не точно.

Таймингът е ключов. През 2016г. вокалистът на небезизвестната група Blink-182, Том Делонг, за кратко се върна в светлините на прожекторите със загатването си, че подготвя нов проект (неясно от какво естество) свързан с извънземните. Делонг е дългогодишен преследвач на НЛО-та, като според колегите му в Blink, дори редовно е излизал от автобуса им по време на турнета, за да съзерцава небето в търсене на нещо странно и необяснимо. Първото му интервю по темата е на 27-ми март в Coast to Coast AM, което е сред най-популярните американски радиа за паранормални новини и дискусии. Същият този март се случва и нещо друго – пощата на лобиста и председател на предизборната кампания на Хилъри Клинтън Джон Подеста е хакната и от нея са изтеглени стотици гигабайти информация, които по-късно през годината ще излязат в Уикилийкс и ще взривят световните медии. Какво друго стана онзи заветен март месец? По време на гостуването си при Джими Кимъл, Клинтън е запитана за съществуването на извънземни и дали би разсекретила наличната информация около тях ако спечели изборите. Отговорът й е, че ако изобщо има нещо, то тя смята за редно американският народ да разбере за него. 3 дена по-късно в картинката влиза и Том Делонг.

На 7-ми април Делонг пуска книгата си, Sekret Machines: Chasing Shadows, която предизвиква фурор. Появяват се миймове за това как бивш музикант, любимец на младите момичета, се е превърнал в конспиратор и ловец на НЛО. Случаят е отразен дори в българските медии, които типично съществуват в някакъв странен културен вакуум. Но Делонг не спира дотам. На 26-ти юли той поства загадъчна снимка в Инстаграм акаунта си и впоследствие я изтрива, но не преди да провокира пореден бараж от коментари в социалните мрежи. Този път дискусията се завърта около това колко точно е висока инстанцията, до която е стигнал Том в търсенето си на истината. Една от теориите по онова време е, че се е срещнал именно с Подеста.

image

*

На 3-ти януари 2020г. светът стана свидетел на най-голямата ескалация в конфликта между Иран и Съединените щати от аферата Иран-Контра но времето на Рейгън. Върховният главнокомандващ на иранската Революционна гвардия, ген. Касем Сюлеймани, е убит при въздушен удар в Ирак. Целият регион е разтресен. Сюлеймани е герой за мнозина иракчани с приноса си за спирането на настъплението на Ислямска държава към сърцето на страната. Значението му за Иран пък се подразбира. Убийството му е кулминация на няколко месеца заплахи, клевети и лъжи между Иран и САЩ. Дори така, ескалацията е внезапна и шокира всички странични наблюдатели. В социалните мрежи се говори с ужас за избухването на нов голям въоръжен конфликт, а президентът Доналд Тръмп с притеснително закачлив тон сипе закани през профила си в Туитър.

И на фона на всичко това, в медиите се промъкват няколко големи истории свързани с извънземни. Две от тях датират от месец декември на 2019г., малко преди убийството на Сюлеймани и в същия период, в който американското посолство в Багдад бива щурмувано от въоръжени групировки, финансирани от Иран. Едната история, която намира сериозно внимание е на пенсионирания пилот във флота, Чад Ъндърууд, който през 2004г. заснема докато е в бойния си самолет така нареченото “тик-так НЛО видео”. Следващата история, която се появява на локално ниво през декември и преминава на национална ниво със статии в издания като Ню Йорк Таймс следващия месец, е за огромни рояци от дронообразни фигури в небето над Колорадо, Небраска и Канзас. Напрактика веднага след това пък говорител на Пентагон внезапно обявява, че при извършена проверка е открито, че флотът всъщност разполага с детайлни вътрешни разработки по случая на Ъндърууд. Тези разработки, естествено, са строго секретни.

Напрежението между Иран и Щатите не стихва. На 11-ти март американска военна база е нападната, като при атаката загиват двама американски войници и един от Великобритания. В следващите седмици небето над Иран е озарено от ракетни удари, като в процеса загиват и цивилни. Това, разбираемо, е лансирано като основен акцент в американските новини дълго време. Поне до 27-ми април, когато департамента на отбраната изненадващо пуска три чисто нови видео клипове на непознати летящи обекти, заснети от военни пилоти по време на полет. Подобно нещо не се случва често и реакцията, по обясними причини, е бурна. Страстите са допълнително подкладени лично от президента Тръмп, който на 30-ти април пише в Туитъра си: “Просто се чудя това дали е истинско. Наистина впечатляващо видео.”

*

Последните две седмици не се нуждаят от встъпление. Щурмът на Капитолия, раздорът в Републиканската партия и процедурата по историческия втори импийчмънт на президента Доналд Тръмп – все неща, които целият свят слуша почти ежечасно. И в цялото това объркване и паника около бъдещето на Америка и американския начин на живот, ЦРУ отпусна милиони документи, някои от тях напълно декласифицирани, други покрити с черни ивици, които скриват огромни части от текста, свързани с хиляди случаи на предполагаеми срещи с извънземни. Тези документи се публикуват от Джон Грийнуолд в т.нар. “Черен трезор”, в който той от десетилетия събира всички данни, до които правителството му дава достъп по същия Закон за свободата на информацията, който споменах в началото на статията. Според ЦРУ, документите публикувани на 8-ми януари 2021г. са абсолютно всичко, с което агенцията разполага на тема НЛО. Дали това е така, Грийнуолд не е убеден. Важен щрих в този случай е, че всичката тази информация е освобдена в следствие на буквално хиляди заявки и молби направени от страна на Грийнуолд в рамките на период от повече от двадесет години (първия му контакт с ЦРУ по темата е през 1996г.).

С всичко това не се опитвам да илюстрирам необятна конспирация, която обхваща всеки един аспект от публичното пространство и обществения живот. Не смятам, че Том Делонг има нещо общо с тайните служби или пък, че си е сътрудничил с кампанията на Клинтън, за да допринесе за отвличането на вниманието от лийковете на Подеста. Cum hoc ergo procter hoc. Но е факт, че на Делонг му провървява в търсенето на собствената му истина именно тогава. Факт е, че Хилъри умишлено вкарва темата за извънземните в дискура около изборите едва дни преди това. Не можем да игнорираме и това, че компанията, която Делонг създава, за да разшири спектъра на търсенето на извънземни, начислява дефицит в размер на над 37 милиона долара. Дали ентусиазмът му не е насърчен от някой с малко “инсайдерска” информация, който му е загатнал, че е тръгнал в правилната посока и това на свой ред да го е провокирало да хвърли толкова средства и усилия в преследването на бленуваните разкрития?

Същото е и мнението ми за Грийнуолд. Просто няма логика правителството да освободи толкова потенциално деликатна информация в такъв решаващ момент от модерната история на страната без това да се прави с цел контрол на обществените възприятия. Грийнуолд е чакал повече от 20 години, защо исканията му са изпълнени именно сега? Защо видеата, уж заснети на борда на американския самолетоносач USS Nimitz, биват разсекретени и разпространени толкова внезапно, в момент, в който страната е на прага на нова война в Близкия Изток?

Хората виждат това, което искат. Много от нас отчаяно искат магията на света, който обитаваме да се върне. Да можем отново да гледаме към небесата и в тях да видим едно море, изпълнено с живот и възможности. Никой не иска да си мисли за заобикалящия ни Космос като за студено и недружелюбно място, което може единствено да поглъща и унищожава, в което всяко начинание е обречено и всяка наченка на живот трябва да се бори за всяка секунда. Добрият манипулатор на общественото мнение се възползва не от страховете, а от надеждите. Би могло да се нарече популизъм, но не е точно това. Поне не и в строгия политически смисъл на думата. Най-доброто сравнение, което ми хрумва за случващото се по казуса с извънземните, е от филма Престиж на Кристофър Нолан. В него героят, игран от великолепният Майкъл Кейн, обяснява какво е абсолютно необходимо за един фокус: “Всеки велик фокус се състои от три части или действия. Първия се нарича “Обетът”. Илюзионистът ти показва нещо обикновено: тесте карти, птица, човек. Показва ти този предмет. Може би дори те приканва да го разгледаш и да се увериш, че е истински и неподправен. И разбира се, той вероятно не е такъв. Второто действие се нарича “Обратът”. Илюзионистът взима обикновеното нещо и го кара да направи нещо необикновено. Сега вече търсиш тайната… но няма да я намериш, защото всъщност дори не се опитваш. Всъщност не искаш да я научаваш. Искаш да те измамят. Но няма да започнеш да пляскаш веднага. Защото не е достатъчно нещо да изчезне; то трябва да бъде върнато обратно. Точно затова всеки трик има трето дейстиве, най–трудната част, частта, която наричаме “Престижът”.” В случая на филма, както и в действителността, “Престиж” е ефектът. Финал, който не влияе, финал ли е изобщо?

Публикувано в блога ми на 15-ти януари. За още такива статии посетете https://prostoprikazki.com/




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prostoprikazki
Категория: Политика
Прочетен: 2780
Постинги: 9
Коментари: 9
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31