Денят уморено на креслото се отпуска, поглежда ме:
"Хиляди неща накара ме ти да направя"
Сега напиши едно хубаво стихотворение"
И казвам му:
"Сега е време за ноща, в нейната прегръдка ще заспя, в тази малка и закръглена Земя, в пространството, огромната Вселена като в люлката на Млечният път ще да се люлея
И в сънищата ще летя през всичките сфери на Дървото Живот
И ще пея, неуморно с гласът на птиците, молитвено ехо ще звучи
Звездни светулчици ще се люлеят над хиляди детски същества от хиляди различни звездни раси"
Нима пропусна ти молитвата си тази вечер?
Недей се тревожи, Бог чете твоите пъстри стихчета...
Които като птиченца отлитат при всички звездни деца,
От всички планети, Вселени, слънца... 
За да отнесът част от Любовта на Бога от тази Земя...
И заспалият ден да събудят на някоя друга планета, звезда...от някоя друга Вселена... 
"Добро утро" ...ще прозвучи от земните деца там някъде във времето... Ехото на детски песни, рисунки. приказни истории...
Обичаме и звездните деца...