Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2021 19:47 - Куриозният случай на талибаните и политическия фриндж в Европа
Автор: prostoprikazki Категория: Политика   
Прочетен: 619 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За никого не е изненада, че талибаните успяха да превземат Афганистан за отрицателно време след окончателното изтегляне на американските войски от региона. Афганистанската армия е известна със своята некомпетентност. Дори с предимството на американско обучение и военна техника, това си остава едно формирувание, проядено от корупция и лош мениджмънт. През последните дни излязоха истории за това как полицията остава да отбранява областни центрове сама от набезите на талибаните, които в по-голямата си част са закоравели ветерани от войни срещу не една или две световни сили. А като заплащане за труда на съответните полицаи, те получават чували с разлагащи се картофи. Толкова за организацията на афганистанската самозащита; не е никак изненадващо, че преди финалното изтегляне в Америка дълго се говореше за пълно приватизиране на войната с цел оптимизация на процеса на военно обучение, както и, разбира се, спестяване на политически капитал от страна на американската администрация. Нищо от това не е новина, особено за хората, които следят случващото се отблизо. Изненадваща, обаче, е реакцията на западния фриндж спрямо развоя на събитията.

В средите на т.нар. дисидентско дясно се наблюдава някакво странно въодушевление при мисълта за идването на власт на ултраконсервативните талибани. Наказване на публичната дегенерация, преследването на хомосексуалисти, налагане на строги ограничения над свободата на жените, противопоставяне на либерализирането на общественото пространство като цяло – всичко това, поне на теория, изглежда много се нрави на самопровъзгласилите се за бранители на Западната цивилизация. Там някъде се връзва и вечната теория за еврейския заговор; в нея талибаните влизат като изстрадали представители на народ, борещ се срещу силите на насилствената глобализация и затриването на местната култура. Това, по един доста странен начин, се вписва, поне донякъде, и в левия аргумент, с който се легитимира подкрепата за талибанската военна кампания.

Лявата концепция е тази за добрата стара борба срещу западния империализъм. Този ред на мисли е толкова изморен и подробно отработен, че се чувствам леко отегчен дори от самата мисъл да го преповтарям. Накратко – Щатите, Великобритания, Германия и пр. са окупатор, който от пиедестала на корумпирания западен капитализъм унищожава заварената култура и ограничава правата на местното население, предотвратявайки и уж неизбежния поход към реалния социализъм. Някъде там в бъдещето. Доста прилича на другия наратив, освен че “Голямото Зло” в случая не са потриващите лакомо ръчички евреи, а арогантни бели завоеватели, които са превърнали подчиняването на чужди народи в самоцел. В този контекст, някак естествено, талибаните се явяват единствената съпротива срещу силите на западния капитал и покварата, която те носят със себе си.

Във всичко това прозира една забележителна липса на елементарна човечност. Талибаните не са някакъв сбор от невинни племенни общности, които са се обединили около каузата да отблъснат един свиреп потисник. Това е групировка, която е формирана на базата на политическия Ислям и законите на Шериата. Групировка, която вече беше начело на Афганистан между 1996 и 2001г. и показа истинското си лице – публични екзекуции, пребиване с камъни, осакатяване на престъпници без съд и присъда, финансиране и логистическа подкрепа за терористични организации по цял свят. Талибаните подкрепиха ислямистите в Чечня и превърнаха рутинното недоволство в кръвопролитна гражданска война, която на свой ред създаде условията за това Владимир Путин да се появи на сцената като спасител на бял кон. Талибаните покровителстваха Ал-Каида и позволиха на групировката да оперира необезпокоявано на територията на Афганистан и да организира атентати из Европа. Талибаните участват в таджикистанстката гражданска война през 90-те. Имат интереси в Узбекистан, обвързани са, къде скрито, къде съвсем наяве, с режима в Иран. Ако западната намеса в Афганистан представлява незаконен, неморален, неетичен и така нататък опит за установяване на контрол над чуждо население, то какво да кажем за талибанските акции и тяхната изключителна агресия? За краткото си съществуване тази групировка е успяла да влезе в конкуренция с най-големите окупационни сили на Земята в своята кръвожадност.

Въпросът е дали политическият фриндж на Запада изобщо се интересува от това. Дисидентското дясно (и наистина мразя този термин, но това е единственият начин да ги различа от истински обоснованите десни позиции) има една наистина съмнителна връзка с реалността още в своята основа. Как може да бъде приет за враг някой, който води война с най-големия потисник на Запада в лицето на Израел? Не, че талибаните наистина водят такава война – в този сценарии Щатите се считат за прокси Израел и, съответно, тяхната загуба е загуба и за глобализиращия еврейски кабал. Това са хора, които не смятат, че Ал-Каида има нещо общо с атентатите на 11-ти септември. Те държат отговорни за случилото се собственото си правителство, подвластно на Израел и употребяващо неоконсервативен джингоизъм като способ за разпространяване на глобализацията. Това е една отправна точка, която е съвсем различна от тази на средностатистически наблюдател. Как можем да стигнем до еднакви, или дори подобни, заключения, ако живеем във фундаментално различни светове? Дисидентското дясно вярва в една алтернативна реалност, в която нещата се случват по коренно различен начин, по коренно различни причини и водят, каузално, до напълно неузнаваеми последици.

Същото се отнася и за странните леви интернационалисти, които някак са успели да пренесат идеологията си в мейнстрийма на модерното прогресивно движение. Всичко при тях се разглежда през призмата на предварителното схващане, че Западът е корумпиран и прогнил заради продължителното влияние на световния капитал. От това следва и че всяко действие, което се предприема в ущърб на упадъчния Запад е напълно легитимно и трябва да се разглежда като автентичен израз на пролетарска, или поне народна, съпротива. Това някак се вписва и в идеята за световната революция и комунизъм по цялото земно кълбо (като опозиция на сталинистката хрумка за социализъм в една държава), защото бунтът срещу господарите на едно място, предполага се, предпоставя зараждането на известна класова осъзнатост у всеки друг потиснат и угнетен роб на силите на капитала. Проблемът с тази теза, ако се абстрахираме от всичко останало и се придържаме към лявата идеология стриктно, е, че талибаните, и всъщност по-голямата част от афганистанското население, не са изобщо част от никакъв пролетарий. Това са обитатели на едно аграрно, силно религиозно общество, в което условията на труд и производствените отношения (доколкото ги има изобщо) не предполагат по никакъв начин зараждането на някакво общо движение с ясна класова цел. Това, което може да се наблюдава и очаква в Близкия Изток и Централна Азия е надигането на ултраконсервативни религиозни движения, които да се въоражават и да налагат влиянието си в региона против волята на Щатите и Запада, но вероятно с подкрепата на Китай и Русия, които и в момента се очакват да реагират много бързо и да припознаят като легитимно правителството на талибаните. Ако това е идеята на крайнолевите за честно и красиво бъдеще – човек може само да си представя какви са методите, чрез които ще постигнат тази си цел.

Но колкото и нелепо да е отношението на тези групи към случващото, не можем да отречем, че тази реторика е директно предизвикана от провалената политика на Запада, и по-конкретно на Америка и Великобритания, в Близкия Изток. Интервенциите след 2001г. се венчаха с абсолютен провал. Регионът се дестабилизира до степен на т.нар. устойчивo безредие (по Шон МкФейт в книгата му Goliath), когато кризите и социалният разпад се превръщат в трайно явление, което съществува на приливи и отливи, но никога не приключва. Бяха загубени десетки хиляди животи, наляти трилиони долари, във фактически черни дупки. Близкият Изток и отношенията му със Запада е идеалният пример за кошмарите, които една циклопска бюрократична държава като Съединените щати може да създаде, завличайки със себе си безброй много животи и превръщайки цели части от Земята в необитаеми пустини. Нима можем да виним някого, че ненавижда Щатите или непохватния им империализъм? Въпросът тук дори не е принципен, не обсъждаме дали е трябвало Запада да бъде в Афганистан или не. Бидейки вече там, Запада имаше моралното задължение да се държи отговорно и да извърши задачата си максимално компетентно. Същото важи за всяка една от безкрайните войни след разпадането на Съветския съюз и навлизането ни в период на (спорно) еднополюсен свят. С постоянните си половинчати опити за интервенция, с несигурността си за това дали все още желае да е световна сила, която да овладява и упрвлява територии далеч от границите си, Запада копае собствения си гроб. И отглежда силите, които някой ден ще го сложат да легне в него.




Гласувай:
1



1. 1997 - Дисидентското дясно и лявото имат погрешна представа за талибаните. Разбрах
16.08.2021 22:37
А какво е виждането на традиционната десница?
цитирай
2. prostoprikazki - А какво е виждането на традицион...
17.08.2021 19:28
1997 написа:
А какво е виждането на традиционната десница?

без да претендирам, че съм нечий говорител, мога да кажа, че изтеглянето от Афганистан като цяло е положително развитие в безкрайния конфликт, с тази уговорка, че изначално войната срещу талибаните и тероризма като цяло бе фамозна грешка. Качествената разлика между рационалния анализатор и екстремистът е по-скоро в тона, поне в този случай - това активно да подкрепяш кръвожадния Шериат стига да е далеч от самия теб е показателно за едни силно закърнели демократични и хуманистки инстинскти, каквито, предполага се, би трябвало да са присъщи на всеки, посветен на западната цивилизация индивид
цитирай
3. 1997 - Благодаря
17.08.2021 22:26
prostoprikazki написа:
1997 написа:
А какво е виждането на традиционната десница?

без да претендирам, че съм нечий говорител, мога да кажа, че изтеглянето от Афганистан като цяло е положително развитие в безкрайния конфликт, с тази уговорка, че изначално войната срещу талибаните и тероризма като цяло бе фамозна грешка. Качествената разлика между рационалния анализатор и екстремистът е по-скоро в тона, поне в този случай - това активно да подкрепяш кръвожадния Шериат стига да е далеч от самия теб е показателно за едни силно закърнели демократични и хуманистки инстинскти, каквито, предполага се, би трябвало да са присъщи на всеки, посветен на западната цивилизация индивид

цитирай
4. alhimik1 - И у нас така, само че, в парламентарен смисъл...
21.08.2021 07:39
)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prostoprikazki
Категория: Политика
Прочетен: 24117
Постинги: 15
Коментари: 19
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031